Писателят-феномен представи в Казиното книгата си „Аз... и Пикасо!“, която е посветена на художника Димитър Казаков – Нерон
Димитър МИШЕВ- в. "Компас"
Видео: Станислав Марашки - Съюз на свободните писатели в Бургас
България е духовен център на света. Досега евреите владееха света, материята, богатствата, а след прехода 2012-2020 г. духът започва да командва земното кълбо явно или тайно, съзнателно или несъзнателно, но българските духовни хора ще властват на земята. На възлови постове ще има български души. Това каза писателят Георги Изворски при представянето на книгата си „Аз...и Пикасо!“ в Морското казино. Тя е седмата след “Закона за даването”, “Сто четиридесет и четири хиляди”, “Диамантената десятка”, „Великият трепет”, „Златната сфера” и „Шепа слънце“. Посветена е на великия художник Димитър Казаков – Нерон.
Мъдрецът-писател Георги Изворски, който е бил и учител, и журналист, и бивш любител на екстремните спортове, събра в просторната зала „Георги Баев“ и почитатели на езотеричното, и почитатели на поезията, и на Нерон. Книгата му бе представена от председателя на Съюза на свободните писатели в Бургас Станислав Марашки, който призна, че в началото е бил предубеден и е очаквал да попадне на скучна автобиография. Вместо това обаче, е бил приятно изненадан от „симбиозата между биографизъм и автобиографизъм, експозицията от балзаковски тип, умерената метафоричност, която е израз на чувството за художествена мярка, паралелното включване на краеведски мотиви по протежение на целия сюжет“.
Лечителят Силвина Белопойчева пък очарова публиката с добро изпълнение на познатата ни, но в изпълнение на руски на Анна Герман „Гори, гори, моя звезда“. Дамата, която заедно с Георги Изворски е последовател на Учителя Петър Дънов, изпълни песента на български. Тя уточни, че преводът е на писателя, който става известен и като лечител, след като пада от 20 метра върху скала и прекарва няколко месеца в болницата. После животът му се преобръща и шест години е живял като отшелник. От 2008 г. той провежда духовни срещи из цялата страна.
„На любимия си град Бургас мисля да направя един подарък. Той е ненормален. Никъде няма да чуете, нито да прочетете за това, което ще ви кажа. За оня, на който ще му разчупя „калъпа“ повече, отколкото трябва, или ще му отворя клетката на душата, а тя иска да си остане вътре, но не да излети като волна птица, мога да добавя, че си е негова работа. Затова съм дошъл. Когато насеят един жълъд в една саксия, предназначена за лале и той започне да расте, му става тясно. Какво трябва да направиш тогава? Да счупиш саксията и да го засееш на полето. Това е моята мисия – да пускам духа от бутилката или птицата от кафеза, да чупя калъпите, но не и главите, на тези, които ме слушат“, заяви Изворски.
„Позволявам си да говоря неща, които моите колеги адепти, духовни наставници, инструктори, учители, гурута и т.н. обикновено не си позволяват. За Бог няма живи и мъртви. Всички са живи. За мен също е така“, добавя писателят.
Докато рецитираше стихове от книгата си „Шепа слънце“, той разказа за шефката на художествена галерия, която му сподели, че на представянето на стихосбирката е успяла до края на творческата среща с автора да прочете три от произведенията. Сърцето й я проболо, защото били много хубави и не можела да си поеме дъх.
„Като бивш поет ще кажа едно свое стихотворение, пошегува се той и рецитира „Полет“. „Във всяка творба на един добър творец е скрито великото, вселенското, което не може да се обгърне със сетивата ни, а само с душа. Миналата година изпях една хубава моряшка кръчмарска песен във Варна и след като я разтълкувахме, видяхме че това е животът не само на планетата Земя, но и във Вселената“, добавя поетът-мистик.
Цитирайки Нерон, който казва „Вземи звезда и я пъхни в джоба си. Скъсай копче от дрехата си и го направи звезда между звездите“, Изворски изостри вниманието на публиката към разбиранията си за новото небе, новата Земя и т. нар. квантов преход на съзнанието. За тях е и неговият „Полет“. То завършва с „подпри се на крилото ми“.
„Ятата отлитат на юг, а тук започва застудяване в човешките отношения. Така е по цялото земно кълбо. Има нещо, което вече противопоставя в едно семейство син против баща, съседи срещу съседи, народ против народ. Пише го и в Библията. В този период на противопоставяне, ние сме в ятото и летим. Всички трябва да разберем, че сме едно цяло. Тежат крилата ни от полети предишни, но този е най-важният, защото е на съзнанието. Защо? Къде отиваме? Кое е новото небе и новата Земя, епохата и ерата на любовта, на приятелството, на братството и на всичко, което е прекрасно? Навлизаме там и няма къде и как да избягаме, ако не се изменим по посока на доброто и на добродетелите. С пороци там не може да се влезе. Абсурд да си егоист или алчен, завистлив, злобен, гневен, похотлив, мързелив, чревоугодник и да станеш част от ятото. Все още светлата сила над нас ни бута“, коментира авторът на „Аз... и Пикасо!“.
„Много ми е приятно и съм щастлив, че съм тук в зала „Георги Баев“, защото познавах художника. В младостта си живях в Бургас. Още тогава ми правеше впечатление, че този град е много поетичен и музикален. Имаше една култура, която извираше отвсякъде и творците бяха изключителни. Стефан Диомов само мен оставяше да слушам репетициите на „Тоника“, споделя писателят. Маестрото казвал „Шопа да остане, а другите да излязат навън!“.
„Явих се на един литературен конкурс. Христо Фотев беше в журито. Бях млад, нямах още брада. Той ме извика във фоайето и ми каза „Аз като съм в комисията, мислиш ли, че имам глас? Всичко беше предварително нагласено. Ти имаше неблагоразумието да дойдеш от София, да участваш в конкурса, но единственият истински талант от всички, които участваха, си ти“. Благодарих му и така разбрах, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Той и Казаков ми отвориха очите за много неща. Правя им поклон“, каза още Георги Изворски.
