Всичко човешко е резултат от действието на гени и меми, а нагонът към пари и власт е най-опасното (земе)тресение на съвременното общество, казва ученият
Д-р Георги Н. Чалдъков е роден през 1940 г. в Бургас. От 1970 г. работи в Лаборатория по клетъчна биология, Катедра по анатомия и хистология, Медицински университет - Варна.
Наскоро излезе от печат второто издание на неговия учебник по Клетъчна 
биология за студенти по медицина, дентална медицина и биология, както и за всички любознателни докторанти, лекари и биолози. Учебникът е представен на 340 страници с текст, микрографии, схеми, таблици и авторови science-in-fiction (наука в разкази), както и с много етимологични пояснения.
„Целта ми е да преведа студентите, докторантите и младите лекари и биолози от информацията към знанието за клетъчните и матриксни молекули-структури-функции (МСФ). За да могат смислено да опознават и разбират патогенезата - клетъчно-молекулните механизми - на болести и тяхната превенция и терапия. Ние трябва да познаваме научните факти, но аз вярвам, че те са необходими преди всичко, за да ги вградим в хипотези, принципи и знания, защото една от целите на дидактиката и научните изследвания, както казва Артур Шопенхауер, е „не толкова да видиш това, което никой досега не е видял, но да мислиш така, както никой досега не е мислил за това, което всеки вижда.“ Затова се опитах да напиша Клетъчна биология на концептуална, интегрирана и интерактивна основа“ - споделя д-р Чалдъков, който е гост-професор в университети в Италия, Сърбия и Япония. Той е първият учен в света, който концептуализира като адипобиология науката за МСФ на адипозната (мастна) тъкан в здраве и болест. През 2014 г. получи отличието „Почетен знак със синя лента“ на Медицински университет – Варна и бе избран за член на International Academy of Cardiovascular Sciences (FIACS). 
Д-р Чалдъков е главен редактор на международните научни списания Biomedical Reviews и Adipobiology и един от редакторите на Cell Biology International. Той е председател на Българско дружество по клетъчна биология и на Международните симпозиуми по адипобиология и адипофармакология, един от които се проведе през октомври 2012 г. в Бургас. „Проведохме го тук, за да се знае по света, че Бургас освен град на изкуството, е и град на науката“, казва д-р Чалдъков.
„Платон се учеше от Сократ, Аристотел – от Платон, Александър Македонски – от Аристотел, Фридрих Ницше – от Ф. М. Достоевски, Карл Юнг – от Зигмунд Фройд, Джордж Паладе – от Алберт Клод, Гюнтер Блобел – от Джордж Паладе, Луиджи Алое – от Рита Леви-Монталчини, Марко Фиоре – от Луиджи Алое, Христо Фотев – от Иван Пейчев, Петя Дубарова – от Христо Фотев... Авторът на Клетъчна биология – от родителите, учителите и приятелите си“, пише на първите страници на учебника.
Д-р Чалдъков е сред най-верните приятели на големия бургаски поет Христо Фотев - по негова идея и на приятелите му от Бургас, Варна и София изразяват всяка години почитта си към Фотев на 25 март (рождения ден на поета), обръщайки се към жените с „Господи, колко си хубава!“
Д-р Чалдъков често изразява своята гражданска позиция в статии, публикувани във вестник „Компас“, BurgasPlus, Burgas-news, Nessebar-news, Fakel.bg и Литературен свят. Той е автор и на 4 книги с есета, една от които е „Бургас. Сантиментални истории“.
Интервю на Димитър Мишев с учения
-Новият ви учебник по клетъчна биология се определя от проф. Михаил Давидов (от Медицинския университет в Хамбург) като чудесно произведение с оригинален замисъл и перфектно изпълнение. Вярвате ли, че той ще помогне на бъдещите и на настоящите лекари да станат по-добри специалисти?
-Надявам се да е полезен за знанията и, по-важно, за начина на мислене на любознателните студенти, преподаватели, докторанти, лекари и биолози.
-Христо Фотев се е учил от Иван Пейчев, Петя Дубарова – от Христо Фотев..., а авторът на Клетъчна биология – от родителите, учителите и приятелите си. Това споделяте в благодарностите в учебника. Кой е най-важният урок, който научихте от тях?
-Въображението. То е по-важно от знанието, защото знанието е ограничено, както казва Алберт Айнщайн. Поетите превръщат въображението в метафори, учените – в хипотези и теории. Фьодор Михайлович Достоевски, Пейо Яворов, Христо Фотев и Константин Павлов ми дадоха повече от Джордж Паладе, Алберт Клод, Рита Леви-Монталчини и Гюнтер Блобел (големи учени, нобелисти). Това е перифраза на великата мисъл на Айнщайн: „Достоевски ми даде повече от Гаус.“
-А от Христо Фотев какво научихте?
-Отговорността при изричането и писането на думите!
-Как се роди идеята ви на рождения му ден да го почитаме, казвайки на любимата „Господи, колко си хубава“?
-Роди се от възхищението от поезията на Христо Фотев. Това е приятелски реверанс към поета и жените. Любимата? - в българския език няма единствено число за „любима жена“, казваше един бургаски приятел (Благой Тодоров-Били).
-В учебника споделяте, че Христо Фотев е въвел вас и другите тогава 20-годишни момчета от Бургас в артистично-алкохолния пейзаж на кафене „Бамбука” в София. Тогава сте се запознал и с големите поети Иван Пейчев и Константин Павлов. Кой е най-хубавият спомен, свързан с тях?
-Разговаряха и, разбира се, пиеха с почит към Учителя, какъвто беше Иван Пейчев за Христо Фотев и Константин Павлов. И всички те за нас, 20-годишните момчета от Бургас и едно 18-годишно момиче от Айтос, бяха учители.
-А в живота ви? Към кое събитие се връщате в мислите с най-голямо удоволствие?
-Най-големите събития за мен са: детството, учението, семейството и приятелството. Като деца „с най-голямо удоволствие“ играехме с Петьо Райков, Слави Георгиев, Наско Ангелов Георгиев, Бончо Бонев и другите момчета и момичета в нашата махала на „Сливница“, „Гладстон“ и „Патриарх Евтимий“. След това бях в артистичната компания на бате Петьо Петров (голям финансист и шахматист) в „Морското казино“, където баща ми беше управител 15-20 години. В „Интера“, „Приморец“, „Малина“, „Малкия Балкан“, „Куба“, Клуба на културните дейци, „Пиринчето“ също беше „най-голямо удоволствие“. Сега – в клуба „Ереван“, накратко „При Перси“, в урбанистичното сърце на Бургас. И при „Стоян Лисика“ зад „Краставицата“...
-Когато през есента на 1960 г. сте тръгнал за София, за да учите медицина, баща ви е подарил табелка на син фон с червени калиграфски изписани букви ЗА КАКВО СЪМ ДОШЬЛ ТУК? Отговорът „Да уча, не да пия!” ви помага да станете добър лекар и учен. Дадохте табелката на сина си, а той вероятно ще я подаде щафетно на внука ви. Наричате това „потокът на гените - перпетуум мобиле на живота“. За съжаление повечето от студентите нямат такива табелки. Какво бихте им препоръчали?
-Да са здрави и любознателни! Да се уважават и обичат – взаимно. Да уважават и обичат родителите, пациентите и учителите си. Да спазват Десетте божии заповеди и Хипократовата клетва. Да изпълняват християнските заръки: „да преобразуваш завистта във възхищение“, както казва д-р Николай Михайлов в своята „проповед“, озаглавена „За оптимизма и надеждата“. И „помогни ми да те возвися“, написана през 1869 г. на вратата на училище в Котел, и пренесена в романа „Възвишение“ на Милен Русков – новоизгряващият голям писател, роден през 1966 г. в Бургас.
-Като специалист по клетъчна биология и наш колега, как бихте си обяснили факта, че българката, която е сред най-красивите жени в света, продава тялото си на безценица в мутро-чалгарския рай на певци и политици, а нацията ни, която уж е сред най-интелигентните в света, се е опростачила дотолкова, че според премиера се е превърнала в лош материал? Как да разбираме патогенезата на този ужасен преход към нищото, към простотията и бездната?
-Всичко човешко е резултат от действието на гени и меми – първите са биология, вторите – култура, „отглеждане“ на знания и морал. Това е профилактиката и лечението на „нищото, простотията и бездната“. Нагонът към пари и власт засилва хедонизма и агресията, заложени биологично в човешката природа. Това е най-опасното (земе)тресение на съвременното общество. Образованието, изкуството и науката, хуманистичната култура като цяло, ще възродят България. И света.
-Роден сте в Бургас, а живеете във Варна. Кой е любимият ви град?
-Бургас!
-След дълги години на свирепи битки градът ни си извоюва правото да има собствен факултет по медицина. Това стана миналата година с решение на Министерски съвет. В него обаче се обучават само медицински сестри и рехабилитатори. Много от бургаските лекари са ваши възпитаници. Варненският Медицински университет има филиал в Сливен, но не и в Бургас. Ако такъв бъде открит и тук, вие бихте ли се върнал като ректор, декан или просто като лектор, за да учите студенти в него?
-Да, като лектор – още едно „най-голямо удоволствие“!
-Гост-професор сте на университети в Италия, Сърбия и Япония. Може ли да се каже, че българските студенти са сред най-любознателните?
-Любознателни и талантливи хора има във всички страни. Страните, в които има грижи, стимули и признателност за любознанието и таланта, имат прогрес, добро здраве и качество на живот. Тревожи ме обаче свръхлибералната доктрина (не само в икономиката) и глобализацията („сорос-изация“, „сащ-изация“ и други вариации на тази тема) – уязвимостта ни от действията на най-вредната човешка симбиоза, тази на талантливата аморалност, на „устойчивата аморалност“, както я нарича Достоевски. Все пак, той изразява убеждението си, че „Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората. А, между другото, това е толкова просто: в един и същи ден, в един и същи час всичко изведнъж ще се подреди!“ Дано и в България!
