Управляващите обещават 1 млрд. лева за ремонт на старите панелки, след който ще се намалят сметките ни за ток, но опозиционни депутати заявиха, че има план за присвояване на жилища
Димитър МИШЕВ- в. "Компас"
Стартът на националната програма за енергийна ефективност и саниране на панелните блокове предизвика сериозни скандали между съседи.
Тъй като санирането не може да започне без съгласието на сто процента от живеещите в блока, възникнаха ожесточени кавги между собственици на апартаменти дали безплатното саниране е подарък от държавата или стръв за наивници и начин те да загубят домовете си. Заради страха, че шумно огласената преди изборите инициатива, наречена „Енергийна ефективност“, заплашва личната собственост на българите, е нормално да си зададем въпроса какво печелим и какво губим, ако се юрнем задружно да правим сдружения, за да може като юридически лица да се възползваме от програмата за саниране. Докато политиците се карат дали това не е гигантска далавера с политико-икономически привкус, трябва безпристрастно да обмислим
офертата на управляващите
Няма нищо лошо в това държавата да извади от хазната 1 млрд. лева и да ги подари за саниране на старите панелки. Това предложение е дори много съблазнително за бедния електорат, но не става ясно откъде ще дойдат парите и защо управляващите принуждават хората да регистрират сдружения, за да се кандидатства за държавни пари, след като съгласно Закона за етажната собственост решението може да се вземе и от общото събрание за собствениците. Отговорът даде в „Добро утро, България“ по ТВ7 депутатът от „Атака“ Магдалена Ташева, която във вторник ни събуди с разкритието, че има план за присвояване на жилища. Макар че тя загуби уважението ми, когато заговори за армия от канибали, която щурмува границите на милата ни родина, внимателно изгледах интервюто с нея в сутрешното предаване и по подобие на бившия служебен премиер Димитър Попов, ми иде да изкрещя: „За Бога, братя, не се лъжете!“. Много добре аргументирано Ташева защити позицията си за това
как хората ще загубят домовете си,
цитирайки текстове от Закона за управление на етажната собственост, който предвижда две форми – Общо събрание на живущите и регистрация на юридическо лице, т.е. сдружение на собствениците.
Съгласно член 11, Общото събрание на собствениците може да взема решения, включително и за саниране. В член 17, т. 5 пък пише, че Общото събрание на собствениците приема решения за обновяване, за извършване на основен ремонт и за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или собствени средства или други източници на финансиране - с мнозинство не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части. Същото може да прави и Сдружението на собствениците, което обаче е юридическо лице. Защо тогава е необходимо хората да бъдат притискани да регистрират сдружения, в които влизат с притежаваната от тях жилищна площ, т.е. с апартаментите си, които в закона са наречени самостоятелни обекти, попита опозиционната депутатка.
„Тук управляващите подават стръв, т.е. казват ни „Ще ви санираме блока безплатно, но ако регистрирате сдружение“. Защо? Защо да не може Общото събрание на собствениците по чл. 17, т. 5 да взема решение, че иска да санира блока? Нали уж държавата на 100% осигурява всичко!? Разликата е, че юридическото лице, т.е.
сдружението на собствениците може да бъде фалирано, а Общото събрание – не
Това става ясно, ако хората прочетат следващия член за това как могат да излязат от такова сдружение. Не могат да го направят“, подчерта Ташева.
Чл. 30 от Закона за етажната собственост давя яснота по въпроса къде е уловката в „безплатното“ саниране. Съгласно ал. 2, собственикът не може да прекрати членството си в сдружението при одобрен проект на етажната собственост за усвояване на средства от Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии или собствени средства за обновяване на сградата или части от нея. В ал. 3 пък пише, че членството в сдружението може да се прекрати след изтичане на гаранционните срокове за извършените строителни и монтажни работи по проекта по ал. 2, но не по-рано от 5 години от приключването им. Членството се прекратява след подаване на писмена декларация с нотариална заверка на подписа до управителния съвет (управителя).
„Я си представете сега, че строителната фирма, която ще ви санира блока, определи, че гаранционният срок на санирането е 20 години? Какво ще правите тогава? Не подписвате с тази фирма!? На практика обаче никой не ви пита и нищо не подписвате. В методическите указания, които министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова е поместила в сайта на своето ведомство, има един етап 2, за който се казва, че започва саниране само за онези блокове, които вече са регистрирали сдружение и са събрали по 500 лева от всеки собственик. Дотам свършва вашата роля. Санирането трябва да се направи в съответствие със закона при гарантиране на изключителната собственост на българите върху жилищата им. Нека има саниране, но трябва да спасим домовете на хората, тъй като в момента има заплаха да ги загубят“, подчерта народната представителка. Нека обясни министър Павлова защо е необходимо хората да регистрират сдружения, а не могат общите събрания да кандидатстват, призова Ташева.
Кой ще си купи жилище, което е натоварено с тежести?
Знаете ли през този срок какви законопроекти ще бъдат приети? Няма ли да бъде върнат оня отхвърлен преди 4-5 години законопроект, който казваше, че монополите (б.а. топлофикационни дружества, ЕРП-та и банки) трябва да сключват договори не с отделните домакинства, а със сдружението на собствениците? Тогава вие ще бъдете изправени пред избора да изплатите задължението на съседите към монополистите, което може да е 3 или 5 хиляди лева или дружествата ще заведат дела срещу сдружението, предупреди Магдалена Ташева. Тя цитира чл. 37, съгласно който при прекратяване на сдружението се извършва ликвидация по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. „Той обаче те препраща към Търговския закон и от член 607 става ясно как се прекратяват такива сдружения. Там кредиторът е цар, а длъжникът – никой. Дават се големи правомощия на ликвидатора. Той идва и разпродава активите на сдружението, за да удовлетвори кредитора.
Решенията в това сдружение се вземат с мнозинство от 67% от хората, притежаващи идеалните части, т.е. колкото по-голям е вашият апартамент, толкова по-голяма идеална част имате. Той дава предимство на по-имотните българи. Собственикът на гарсониера не е равнопоставен със собственика на тристаен или четиристаен апартамент в това сдружение.
Апартаментът стана един вид дялов капитал
Какво се получава, ако в един блок от 20 апартамента се съберат собствениците, които имат примерно по 90 кв. м жилищна площ? Те са пет-шест, но понеже техните идеални части правят 67%, имат право да теглят например заем от банка и с това задължават останалите 33% да изплащат заема. Затова санирането трябва да се прави по решение на общите събрания“, обясни Ташева. Тя припомни как още през 2001 г. представителите на МВФ и Световната банка в България казваха, че българите притежават жилищата си и личната собственост ги прави по-автономни и сигурни. По настояване на Световната банка и на фондация „Отворено общество“ беше изготвен проектозакон за етажна собственост, но в него се предвиждаше само една форма на управление – Сдружението, и понеже все още в България има честни и почтени юристи, законопроектът беше отхвърлен. Сега действащият закон дава възможност етажната собственост да се управлява и от общото събрание, и от сдружение на собствениците, добавя депутатката. На въпроса „Каква е целта - да се откраднат жилищата на хората ли“, тя отговаря с „да“. „Има огромна лична собственост, която ще бъде ипотекирана пред банките, т.е.
ще станем техни роби
Това се цели, а не да се облагородят и разкрасят жилищните блокове“, уточни Ташева.
„В тази програма, която те рекламират като безплатна, се предвижда 1 млрд. лева да се съберат (б.а. т.е. парите още ги няма) от фонда на Юнкер, от европейската програма „Региони в развитие и 200 млн. лева от републиканския бюджет. Средствата ще се сложат в българската банка за развитие като гаранция и срещу него тя ще се тегли от външни кредитори – Световната банка. Кога тя е подарявала пари?“, каза още Магдалена Ташева. Не съм неин симпатизант, нито пък на партията й, но на въпросите, които тя задава, отговор няма.
Докато депутатката от „Атака“ говореше за програмата, която зароби българите, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова говореше в „Тази сутрин“ по бТВ за това колко е хубаво да живеем в добре измазани блокове и да плащаме по-ниски сметки за отопление. 1,1 милиона нашенци, които живеят в 70 хиляди панелни сгради, навярно са я слушали с интерес и са си представяли как държавата ще им даде шанс за по-добър живот. На въпроса „Ако се сформират сдружения, възможно ли е да се отнемат жилищата, да се смени собствеността на хората“, Павлова отговори с „разбира се, че не“.
„Това е много ясно и
Конституцията гарантира неприкосновеността на частната собственост
Ние искаме сдружения по смисъла на това хората да са заедно, да имат регистриран БУЛСТАТ като някой, който да е получател на тази държавна помощ и на това държавно финансиране. Но те са с абсолютно ограничени правомощия като сдружения. Те нямат право да взимат кредити, да се интересуват от това дали някой дължи или не, т.е. да кажем не си е платил сметките за ток и парно. Никой не би могъл по никакъв начин да отнеме апартамента на когото и да било. Това е нелепо“, заяви министър Павлова. Твърдението, че критиките срещу безплатното саниране са неоснователни, някак бледнее пред добре аргументираното становище на Магдалена Ташева.
Управляващите и опозицията сблъскаха позициите си за безплатното саниране, а съмнението, че то е гигантска далавера, която може да ни остави без дом, остана като тъмна сянка, въпреки вярата ни в популярния афоризъм, че „в спора се ражда истината“.
